Българската природа е богата на лечебни растения, които ни помагат през цялата година. Кои обаче са билките на територията на Природен парк "Странджа". Полезната информация е публикувана от администрацията на защитената зона.

Еньовче (Galium verum)

Това тревисто растение има сравнително кратък период на цъфтеж – основно в края на юни, именно около Еньовден, оттам и името му. Расте по ливади, горски поляни, сухи тревисти места и край пътища, на цялата територия на Парка. Има диуретично, затягащо и противовъзпалително действие. Използват се надземните части на растението при стомашно-чревни заболявания, при увеличение на лимфните възли и външно при псориазис.

Билките в Странджа Снимка: Природен парк Странджа

Мащерка (Thymus spp.)

На територията на Природен парк "Странджа" се срещат няколко вида, като най-търсеният за събиране и най-цененият от всички видове е лимоновата мащерка (T. citriodorus). Расте по открити, най-често сухи пространства с тревна растителност. Цъфти от май до август. Растението има противовъзпалително, газогонно, нерво- и болкоуспокоително, отхрачващо и антисептично действие. Като билка се използват цветовете и листата против възпаление на горните дихателни пътища, астма и други дихателни проблеми, стомашно-чревни разстройства, главоболие. Листата се използват и като подправка в кулинарията.

Жълт кантарион (Hypericum perforatum)

Широко разпространен на Парковата територия. Расте по сухи тревисти места, храсталаци и разредени гори. Цъфти през месеците от май до август. Има противовъзпалително, антибиотично, капиляроукрепващо, противовирусно и антидепресивно действие. Прилага се срещу стомашно-чревни възпаления, язви, гастрити, атеросклероза, при депресивни състояния. Външно се прилага при изгаряния и трудно зарастващи рани, за промивки и гаргара в устната кухина. Използват се надземните части на растенията.

Билките в Странджа Снимка: Природен парк Странджа

Бял равнец (Achillea millefolium)

Познат е с множеството си употреби като билка. Расте по обширни открити пространства и поляни, изложени на ярка слънчева светлина, на цялата територия на Природен парк "Странджа". Предпочита почви с добри дренажни свойства. Цъфти през месеците от май до септември. Растението се използва като билка против заболявания на бъбреците, далака и черния дроб, кариеси, зъбобол, стомашно-чревни смущения, треска, проблеми с циркулацията в матката и с менструалния цикъл. Има силно изразено имуностимулиращо, антибактериално, кръвоспиращо и кръвопречистващо действие, използва се и за общо укрепване на тялото. Освен това, белият равнец намалява маточните спазми, облекчава кашлицата, успокоява кожата (особено при екземи), значително облекчава състоянието при алергии и сенна хрема. Използва се надземната част на растението, най-вече цветните кошнички (за отвара) и пресните листа.

Жълт равнец (Achillea clypeolata)

Този вид билка е балкански ендемит (среща се само на Балканския полуостров). Расте по голи варовити и скалисти места, предимно в западната половина на Парка. Цъфти от май до август. Прилага се при лечение на бъбречни възпаления, кръвоизливи, хемороиди, пневмония, болни венци, чернодробни и жлъчни заболявания. Използва се под формата на отвара от цветните кошнички на растението. 

Мента (Mentha spp.)

В Природен парк "Странджа" се срещат няколко вида, като един от тях е с особено силно изразен аромат – пазлашката мента (M. arvensis). Името й идва от местната дума на странджански диалект – "пазлак", която означава открито, най-често сухо, каменисто място. Именно по такива места расте този вид, предимно по карстови терени в западната част на Парка. Цъфти от май до юли. Подобно на другите менти, пазлашката също е подходяща за лечение на болки в стомаха, гадене, газове в червата, главоболие, виене на свят, безсъние, бронхити и други заболявания на горните дихателни пътища. Действа антисептично и болкоуспокояващо. Намира приложение и в кулинарията – като подправка и за сладкиши, както и за напитки. Използва се надземната част, най-вече листата. 

Пазлашки (планински) чай (Sideritis montana)

Цъфти от май до септември. Използва се отвара от надземната част на растението. Пие се против кашлица и болки в гърлото. 

Странджански чай (Sideritis syriaca)

Роднина на пазлашкия чай и едно от най-редките растения в България е кримският (странджански) чай, в някои места наричан с не особено привлекателното име "миризлив бурен" (Sideritis syriaca). В страната той е оцелял в диво състояние само в рамките на 3 находища около гр. Малко Търново. По литературни данни преди се е срещал и в крайморска Добруджа, но се счита че в наши дни вече е изчезнал от там. На север извън страната обхватът на ареала му достига до п-в Крим, откъдето и името му. Кримският чай е много близък генетично с популярния и особено ценения на билковия пазар мурсалски (пирински) чай (Sideritis scardica), който обаче не се среща в Странджа.

Кримският чай засилва имунната система, има антиоксидантен ефект и съдейства за намаляване на риска от редица ракови заболявания, от високо кръвно, атеросклероза, сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт. Някои местни хора казват, че тази билка е естествен стимулант на мъжката потентност, наричат я “странджанската виагра”, но засега тези твърдения още не са научно доказани. Някои автори смятат че лечебните свойства на кримския чай са даже по-силни от тези на мурсалския. Поради тази причина той е доста търсен от местни жители и гости на Странджа, като за целта много от местните хора го отглеждат по дворовете и къщите си в култивирано състояние. Именно това спасява последните оцелели естествени находища на вида от човешката преса, при събиране на растения за лечебни цели от тези находища.

Памуклийка (Cistus incanus)

Слънцелюбиво растение, разпространена е основно в Средиземноморието. В България се среща само в южните части на страната. Расте по открити пространства, често по каменисти места и слабо плодородни почви, изложени директно на слънчева светлина. За памуклийката може да се каже, че тя е билката-панацея за много болести - вирусни инфекции, кожни заболявания, болки в гърлото, гингивит, пародонтоза, херпеси, цистит, акне, заболявания на лигавиците, възпаление на рани, нарушено храносмилане, гъбични заболявания, дори рак. Благодарение на съдържащите се в нея голямо количество полифеноли, памуклийката има силно антиоксидантно, противовирусно, противобактериално, противогъбично, антиканцерогенно, имуностимулиращо и детоксикиращо действие. Използват се цветовете и листата на растението.